помисъл
[ˈpɔmisɐɫ]
помисъл значение:
Какво е помисъл? Намерение, замисъл или план за извършване на нещо (често с таен или вътрешен характер).
1. (пряко) Намерение, замисъл или план за извършване на нещо (често с таен или вътрешен характер).
- Ударение
- по̀мисъл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ми-съл
- Род
- мъжки
- Мн. число
- помисли
Примери за използване на помисъл
(пряко)
- Той нямаше лош помисъл, когато предложи помощта си.
- Всичките му помисли бяха насочени към успеха на начинанието.
Как се пише помисъл
Грешни изписвания: помисал, пумисъл, помйсъл
Думата се пише с ъ в последната сричка (помисъл). При членуване (м.р.) се получава помисълът/помисъла. В множествено число гласната се запазва като 'и': помисли (да не се бърка с 'помисли' - глагол).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:помислъ
Произлиза от старобългарския глагол помыслити. Свързана е с корена 'мисъл' и префикса 'по-', означаващ начало или насоченост на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чисти помисли
- задни помисли
- зъл помисъл
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
