Dumite-BG – онлайн речник за българския език

помощник-полицай

[poˈmɔʃtnik poliˈt͡sai]

помощник-полицай значение:

Какво е помощник-полицай? Служител в органите на реда, който подпомага дейността на полицаите, често с ограничени правомощия или назначение по конкретни програми за сигурност.

1. (администрация) Служител в органите на реда, който подпомага дейността на полицаите, често с ограничени правомощия или назначение по конкретни програми за сигурност.
Ударение
помо̀щник-полица̀й
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-мощ-ник-по-ли-цай
Род
мъжки
Мн. число
помощник-полицаи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на помощник-полицай

(администрация)
  • Назначиха нови помощник-полицаи за охрана на селските райони.
  • Той работи като помощник-полицай в общината.

Синоними на помощник-полицай

Как се пише помощник-полицай

Грешни изписвания: помощник полицай, пумощник-полицай, помущник-полицай, помощнйк-полицай, помощник-пулицай, помощник-полйцай, помощник-полицъй
Сложните съществителни имена, при които първата част е пояснение към втората (приложение) и двете части се схващат като едно понятие, се пишут полуслето (с тире).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:помощ + полиция
Сложно съществително име, образувано от 'помощник' (от старобългарски 'помощ') и 'полицай' (заемка чрез немски/френски от латински politia).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • назначен за помощник-полицай
  • статут на помощник-полицай

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.