понапердаша
[ponɐpɛrˈdaʃɐ]
понапердаша значение:
Какво е понапердаша? Набивам някого, обикновено не много силно или за кратко време (често с възпитателна или наказателна цел).
1. (разговорно) Набивам някого, обикновено не много силно или за кратко време (често с възпитателна или наказателна цел).
- Ударение
- понаперда̀ша
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-на-пер-да-ша
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- понапердашвам
Примери за използване на понапердаша
(разговорно)
- Ако не слушаш, ще те понапердаша.
- Бащата ги понапердаша и ги прати да си лягат.
Антоними на понапердаша
Как се пише понапердаша
Грешни изписвания: понапардаша, по-напердаша, пунапердаша, понъпердаша, понапердъша
Пише се слято. Коренът е с е (пердаша).
Етимология
Произход:Турски/Персийски
Оригинална дума:perdah
Коренът 'пердаша' (бия) идва от 'пердах' (бой, лъскане), вероятно през турски. Представките 'по-' и 'на-' модифицират значението към 'да набия малко/леко'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- понапердаша децата
- ще те понапердаша
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
