понеча
[poˈnɛt͡ʃɐ]
понеча значение:
Какво е понеча? Правя движение или жест, с който показвам намерение да извърша някакво действие; опитвам се да направя нещо.
1. (пряко) Правя движение или жест, с който показвам намерение да извърша някакво действие; опитвам се да направя нещо.
- Ударение
- понѐча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-не-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- понечвам
Примери за използване на понеча
(пряко)
- Той понечи да стане от стола, но болката го върна обратно.
- Тя понечи да го попита нещо, но се отказа в последния момент.
Синоними на понеча
Антоними на понеча
Как се пише понеча
Грешни изписвания: понечъ, понича, пунеча
Думата се пише с е в корена (под ударение). Формата за 1 л. ед.ч. завършва на -а, тъй като е глагол от II спрежение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:понечѫ
Сложен глагол от представката 'по-' и корен, сроден със старобългарското 'начети' (започна). Връзката е с идеята за накланяне към действие, начален импулс.
Употреба
Чести словосъчетания:
- понеча да кажа
- понеча да ударя
- понеча да тръгна
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
