поплача
[poˈplat͡ʃɐ]
поплача значение:
Какво е поплача? Плача в продължение на известно, обикновено кратко, време.
1. (емоции) Плача в продължение на известно, обикновено кратко, време.
- Ударение
- поплàча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-пла-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- поплаквам
Примери за използване на поплача
(емоции)
- Детето поплача малко и заспа успокоено.
- Искам да остана сама и да си поплача на воля.
Антоними на поплача
Как се пише поплача
Грешни изписвания: по-плача, пуплача, поплъча
Думата се пише слято. Представката е по-, прибавена към глагола плача.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плакати
Представка 'по-' (за времетраене) + глагол 'плача' (старобълг. 'плакати').
Употреба
Чести словосъчетания:
- поплача си
- поплача на рамото
Фразеологизми:
- поплача на чужд гроб
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
