поръчителка
[porɐˈt͡ʃitɛlkɐ]
поръчителка значение:
Какво е поръчителка? Жена, която поема отговорност за изпълнението на чуждо задължение (най-често паричен дълг) пред кредитор.
1. (право/финанси) Жена, която поема отговорност за изпълнението на чуждо задължение (най-често паричен дълг) пред кредитор.
2. (общо) Жена, която поръчва нещо (стока, услуга, извършване на действие).
- Ударение
- поръчѝтелка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ръ-чи-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- поръчителки
Примери за използване на поръчителка
(право/финанси)
- Тя стана поръчителка на сина си за ипотечния кредит.
- Банката изисква поне една поръчителка с постоянен трудов договор.
(общо)
- Полицията задържа вероятната поръчителка на престъплението.
- Поръчителката на роклята остана много доволна от резултата.
Синоними на поръчителка
Антоними на поръчителка
Как се пише поръчителка
Грешни изписвания: поръчиталка, пуръчителка, порачителка, поръчйтелка
Думата следва правописа на наставката -тел. Множествено число се образува с окончание -и (поръчителки).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поръчам
Образувано от глагола 'поръчам' + наставка за деец '-тел' + наставка за женски род '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поръчителка по кредит
- сълидарна поръчителка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
