посланик
[posˈɫanik]
посланик значение:
Какво е посланик? Дипломат с най-висок ранг, който представлява държавата си в чужда страна или международна организация.
1. (Дипломация) Дипломат с най-висок ранг, който представлява държавата си в чужда страна или международна организация.
2. (Преносно) Личност, която разпространява идеи, каузи или култура (на добра воля).
- Ударение
- посла̀ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-сла-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- посланици
Примери за използване на посланик
(Дипломация)
- Българският посланик връчи акредитивните си писма на президента.
- Посланикът беше отзован за консултации.
(Преносно)
- Тя е посланик на добра воля на УНИЦЕФ.
- Музикантите са най-добрите посланици на културата ни.
Синоними на посланик
Как се пише посланик
Грешни изписвания: посланник
Думата се пише с едно н (посланик), за разлика от руския език (посланник). Проверката може да се направи с множествено число 'посланици' (няма двойно 'н').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:посълати
От глагола 'послати' (пращам, изпращам) + суфикс -ник. Буквално 'човек, който е изпратен' с мисия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- извънреден и пълномощен посланик
- посланик на добра воля
- отзовавам посланик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
