пословичен
[posɫoˈvit͡ʃɛn]
пословичен значение:
Какво е пословичен? Който е станал всеизвестен, прочут с някакво свое качество (често отрицателно или странно), дотолкова, че се споменава като пример или в поговорки.
1. (преносно) Който е станал всеизвестен, прочут с някакво свое качество (често отрицателно или странно), дотолкова, че се споменава като пример или в поговорки.
- Ударение
- послови'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-сло-ви-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пословични
Примери за използване на пословичен
(преносно)
- Пословичният инат на магарето го караше да спира по средата на пътя.
- Тя е известна с пословичната си скъперничество.
Синоними на пословичен
Антоними на пословичен
Как се пише пословичен
Грешни изписвания: пословичън, пусловичен, послувичен, пословйчен
Пише се с о (от слово, пословица) и завършва на -ен.
Етимология
Произход:Руски/Български
Оригинална дума:пословица
Произлиза от думата 'пословица' (кратко народно умотворение). Вероятно влияние от руски език (пословичный), но напълно адаптирано в българския.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пословична глупост
- пословичен инат
- пословичен късмет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
