послушница
[poˈsluʃnit͡sɐ]
- Ударение
- послу̀шница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-слуш-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- послушници
Как се пише послушница
Грешни изписвания: послушниза, пуслушница, послошница, послушнйца
Думата се пише с ш (от корена слуш-) и завършва на -ца (наставка за женски род).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:послоушати
Произлиза от глагола „послушам“ (подчинявам се) + наставка за деец от женски род „-ница“. Калка на гръцки термини, свързани с монашеското послушание.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
