посмяване
[posˈmʲavɐnɛ]
- Ударение
- посмя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-смя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- посмявания
Как се пише посмяване
Грешни изписвания: посмеване, посмеяване, пусмяване, посмявъне
Пише се с я (променливо я) пред сричка, съдържаща 'а' или 'ъ', когато ударението е върху корена, въпреки че в случая правилото е морфологично обусловено от наставката за несвършен вид '-вам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:смѣти
Произлиза от глагола 'посмявам' (несвършен вид на 'посмея'). Коренът 'сме' е свързан с кураж, дързост.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
