постановяване
[postanovjˈavanɛ]
постановяване значение:
Какво е постановяване? Действието по издаване на официално решение, наредба, указ или присъда; утвърждаване на решение.
1. (право / администрация) Действието по издаване на официално решение, наредба, указ или присъда; утвърждаване на решение.
- Ударение
- постановя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ста-но-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- постановявания (рядко)
Примери за използване на постановяване
(право / администрация)
- Постановяването на присъдата беше отложено за следващото заседание.
- След постановяване на решението, то подлежи на обжалване в 14-дневен срок.
Синоними на постановяване
Как се пише постановяване
Грешни изписвания: постанувяване, постановява не, пустановяване, постъновяване, постановявъне
Думата е отглаголно съществително и се пише с о (корен -станов-). Окончанието е -не.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:становя
Отглаголно съществително име от глагола 'постановявам', който е производен на корена 'стан' (старая се да установя) с представка 'по-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- постановяване на решение
- постановяване на присъда
- момент на постановяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
