Dumite-BG – онлайн речник за българския език

постелка

[poˈstɛɫkɐ]

постелка значение:

Какво е постелка? Неголямо парче тъкан, кожа, рогозка или друг материал, което се постила на пода за стъпване, сядане или пред врата.

1. (бит) Неголямо парче тъкан, кожа, рогозка или друг материал, което се постила на пода за стъпване, сядане или пред врата.
2. (селско стопанство) Слой от слама, стърготини или друг материал, разстлан в помещение за животни.
Ударение
постѐлка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пос-тел-ка
Род
женски
Мн. число
постелки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на постелка

(бит)
  • Пред вратата имаше гумена постелка за почистване на обувки.
  • Кучето спеше на своята мека постелка в ъгъла.
(селско стопанство)
  • Фермерите смениха постелката в конюшнята със свежа слама.

Как се пише постелка

Грешни изписвания: постелкя, пустелка

Думата се пише с о в първата сричка (представка по-) и с е в корена. Не се променя по правилото за променливото 'я'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:постелıа
Произлиза от глагола 'постеля' (да разстеля). Наставката '-ка' оформя умалително или конкретизиращо значение за предмет.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • постелка за баня
  • постелка за йога
  • сламена постелка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.