постник
постник значение:
Човек, който се е изолирал от хората и се е отдал на пост и съзерцание; пустинник, отшелник.
- Монах, който живее в отшелническа обител или си изгражда riêngна килия в пустинята.
- Човек, който се е отдал на духовно съвършенство чрез пост, молитва и съзерцание.
Примери за използване на постник
- Той се оттегли в пустинята и станал постник.
- Постникът се молеше дни наред, за да постигне духовно съвършенство.