постник
[ˈpɔstnik]
постник значение:
Какво е постник? Човек, който строго спазва църковните пости; въздържател.
1. (религия) Човек, който строго спазва църковните пости; въздържател.
2. (преносно) Човек, който живее скромно, храни се малко и просто.
- Ударение
- по̀стник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пост-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- постници
Примери за използване на постник
(религия)
- Дядо Иван беше известен в селото като голям постник и богомолец.
(преносно)
- Той е постник по природа, не го изкушават богатите трапези.
Синоними на постник
Антоними на постник
Как се пише постник
Грешни изписвания: посник, Пустник, Постнйк
При струпани съгласни (с-т-н), 'т' се запазва в писмената форма, въпреки че може да изпада при бърз изговор (правоговорно правило).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:постъ
От съществителното 'пост' (въздържание от храна) и суфикса за деятел '-ник'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
