пустинник
[posˈtinik]
пустинник значение:
Какво е пустинник? Човек (обикновено монах), който живее в уединение на безлюдно място (пустиня, гора, пещера) по религиозни подбуди, за да се отдаде на пост и молитва.
1. (Религия) Човек (обикновено монах), който живее в уединение на безлюдно място (пустиня, гора, пещера) по религиозни подбуди, за да се отдаде на пост и молитва.
2. (Преносно) Човек, който избягва общуването с хора, живее затворено и самотно.
- Ударение
- пустѝнник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пус-тин-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пустинници
Примери за използване на пустинник
(Религия)
- Свети Иван Рилски е най-почитаният български пустинник.
- Пустинниците прекарвали дните си в строго въздържание.
(Преносно)
- След трагедията той заживя като пустинник в старата къща.
- Не бъди такъв пустинник, ела с нас на празника!
Антоними на пустинник
Как се пише пустинник
Грешни изписвания: пустиник, постинник, пустйнник, пустиннйк
Думата се пише с двойно н (нн). Едното 'н' е от корена (пустин-я), а другото е от наставката (-ник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пустиня
Произлиза от съществителното 'пустиня' + наставката за деятел '-ник'. Връзката е с живеенето на пусти, необитаеми места.
Употреба
Чести словосъчетания:
- живея като пустинник
- стар пустинник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
