Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мирянин

[miˈrʲanin]

мирянин значение:

Какво е мирянин? В християнството – човек, който живее в света (светски живот), не е духовно лице (свещеник или монах).

1. (религия) В християнството – човек, който живее в света (светски живот), не е духовно лице (свещеник или монах).
2. (разговорно) Вярващ човек, който посещава храм.
Ударение
миря̀нин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ми-ря-нин
Род
мъжки
Мн. число
миряни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мирянин

(религия)
  • Църквата разчита както на клира, така и на активните миряни.
  • Той е обикновен мирянин, но редовно посещава службите.
(разговорно)
  • Храмът беше препълнен с миряни на Великден.

Синоними на мирянин

Антоними на мирянин

Как се пише мирянин

Грешни изписвания: меренин, мйрянин, мирянйн
Пише се с я (променливо 'я'), което в множествено число се запазва (миряни), и с и в корена 'мир'.

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:мирянинъ
Образувана от съществителното 'мир' (в значението на 'свят', 'общество', за разлика от клира) и суфикс.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.