духовник
[duˈxɔvnik]
духовник значение:
Какво е духовник? Лице, което има свещенически сан и извършва богослужения; свещенослужител.
1. (религия) Лице, което има свещенически сан и извършва богослужения; свещенослужител.
2. (религия) Изповедник; свещеник, при когото някой се изповядва.
- Ударение
- духо̀вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ду-хов-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- духовници
Примери за използване на духовник
(религия)
- Висш духовник от Българската православна църква.
- Група духовници посетиха манастира.
(религия)
- Той отиде при своя духовник за съвет и утеха.
Синоними на духовник
Антоними на духовник
Как се пише духовник
Грешни изписвания: духовнък, доховник, духувник, духовнйк
Пише се с и в наставката: -ник.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дух
Производна от 'дух' или прилагателното 'духовен' с наставка '-ник', обозначаваща лице.
Употреба
Чести словосъчетания:
- висш духовник
- православен духовник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
