Dumite-BG – онлайн речник за българския език

клирик

[klirik]

клирик значение:

Какво е клирик? Лице, което принадлежи към духовенството; духовно лице (свещеник, дякон и др.), за разлика от миряните.

1. (религия) Лице, което принадлежи към духовенството; духовно лице (свещеник, дякон и др.), за разлика от миряните.
Ударение
клИрик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кли-рик
Род
мъжки
Мн. число
клирици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клирик

(религия)
  • Младият клирик водеше службата с голямо усърдие.
  • Събранието на клириците обсъди важни църковни въпроси.

Синоними на клирик

Антоними на клирик

Как се пише клирик

Грешни изписвания: клерик, клйрик, клирйк
В българския език правилата форма е с и (от византийското произношение), докато формата 'клерик' (с 'е') е по-характерна за западната (латинска) традиция, но 'клирик' е стандартната форма за православен контекст.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:κληρικός (klerikos)
От гръцки, свързано с 'klēros' (жребий, дял, наследство), използвано в църковен контекст за обозначаване на духовенството.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • високопоставен клирик
  • православен клирик

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.