отшелник
отшелник значение:
Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник.
Прен. Човек, който страни от другите и живее сам.
Примери за използване на отшелник
- Той станал отшелник, за да се посвети на молитва и размисъл.
- В планината се скри отшелник, който живее в пълна самота.
- След смъртта на майка си, той станал отшелник и се оттеглил от обществото.