отшелник
[otˈʃɛɫnik]
отшелник значение:
Какво е отшелник? Човек, който се е оттеглил от светския живот и живее в уединение по религиозни причини; монах-аскет.
1. (религия) Човек, който се е оттеглил от светския живот и живее в уединение по религиозни причини; монах-аскет.
2. (преносно) Човек, който живее сам, изолиран от другите и избягва общуването.
- Ударение
- отшѐлник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-шел-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отшелници
Примери за използване на отшелник
(религия)
- Свети Иван Рилски е най-известният български отшелник.
- Отшелниците са живеели в пещери и са се хранели с корени.
(преносно)
- След трагедията той заживя като отшелник в планината.
- Старият отшелник рядко слизаше в селото.
Антоними на отшелник
Как се пише отшелник
Грешни изписвания: отчелник, одшелник, утшелник, отшелнйк
Пише се с 'т' (представка от-) и 'ш'. Комбинацията не се обеззвучава или озвучава писмено.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отъ + шелъ
Образувано от миналото деятелно причастие на стария глагол 'отити' (да отида) -> 'отшел' (този, който си е отишъл/отделил) + наставка '-ник'. Калка на гръцкото 'anachōrētēs'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- живея като отшелник
- пещера на отшелник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
