усамотен
[usɐmoˈtɛn]
усамотен значение:
Какво е усамотен? Който се намира далеч от други хора или поселения; изолиран, закътан (за място).
1. (общо) Който се намира далеч от други хора или поселения; изолиран, закътан (за място).
2. (за човек) Който живее сам, избягва общество или е изпаднал в самота.
- Ударение
- усамоте'н
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-са-мо-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- усамотени
Примери за използване на усамотен
(общо)
- Намериха усамотен плаж, където нямаше жива душа.
- Къщата се намираше в усамотен горски кът.
(за човек)
- Той водеше усамотен живот след смъртта на жена си.
- Чувстваше се усамотен въпреки тълпата около него.
Как се пише усамотен
Грешни изписвания: осамотен, усъмотен, усамутен
Пише се с у (представка у- за постигане на състояние), а не с 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам / усамотя
Минало страдателно причастие от глагола 'усамотя' (да оставя сам, да отделя). Коренът е 'сам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- усамотен живот
- усамотено място
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
