самотен
[saˈmɔtɛn]
самотен значение:
Какво е самотен? Който е без компания, живее сам или е изолиран от другите.
1. (пряко) Който е без компания, живее сам или е изолиран от другите.
2. (психология) Който изпитва чувство на изоставеност и липса на душевна близост.
3. (преносно) За място — където няма хора, пуст, затънтен.
- Ударение
- само̀тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самотни
Примери за използване на самотен
(пряко)
- Старецът водеше самотен живот в планината.
- Той беше самотен пътник в нощния влак.
(психология)
- Чувстваше се самотен дори сред тълпата.
- Самотното дете търсеше внимание.
(преносно)
- Вървяха по самотен горски път.
- Къщата стоеше на самотен хълм.
Как се пише самотен
Грешни изписвания: самотан, съмотен, самутен
Прилагателното завършва на -ен в мъжки род. В множествено число 'е'-то отпада: самотни (непостоянно ъ/е).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самъ
Произлиза от корена 'сам' (един) + наставка за прилагателно. Сродна с общославянското *samъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самотен остров
- самотен живот
- самотен родител
- самотен вълк
Фразеологизми:
- самотен като куче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
