уединен
[uɛdiˈnɛn]
уединен значение:
Какво е уединен? Който е сам, отделен от другите; изолиран.
1. (пряко) Който е сам, отделен от другите; изолиран.
2. (за място) Който се намира далеч от шум и оживление; безлюден, спокоен.
- Ударение
- уединѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-е-ди-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- уединени
Примери за използване на уединен
(пряко)
- Той живееше уединен живот в планината.
- Старецът беше тих и уединен човек.
(за място)
- Намериха уединено място на плажа, далеч от тълпата.
- Вилата се намира в уединен залив.
Как се пише уединен
Грешни изписвания: оединен, уедйнен
Думата започва с представка у- (за начало на действие или състояние) пред корена -един-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:един
Минало страдателно причастие от глагола *уединя (се)*. Образувано от представка *у-* и корен *-един-* (един).
Употреба
Чести словосъчетания:
- уединено място
- уединен живот
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
