скитник
[ˈskitnik]
скитник значение:
Какво е скитник? Човек без постоянно жилище и работа, който се движи от едно място на друго; бездомник.
1. (социология) Човек без постоянно жилище и работа, който се движи от едно място на друго; бездомник.
- Ударение
- ски'тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- скит-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- скитници
Примери за използване на скитник
(социология)
- Старият скитник спеше на пейката в парка.
- Той живееше като скитник, обикаляйки света с една раница.
Антоними на скитник
Как се пише скитник
Грешни изписвания: скитнък, скйтник, скитнйк
Наставката е -ник. При проверка формата за мн.ч. (скитници) ясно показва гласната 'и'.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:скитам
От глагола 'скитам' (движа се без цел) + наставката за деятел '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самотен скитник
- бездомен скитник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
