постулиране
[postuˈlirɐnɛ]
постулиране значение:
Какво е постулиране? Издигане на твърдение в ранг на постулат; приемане на дадено положение за истинно без нужда от доказателство, за да служи като основа на теория.
1. (наука / логика) Издигане на твърдение в ранг на постулат; приемане на дадено положение за истинно без нужда от доказателство, за да служи като основа на теория.
- Ударение
- постули'ране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-сту-ли-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- постулирания
Примери за използване на постулиране
(наука / логика)
- Постулирането на паралелните прави е основа на евклидовата геометрия.
- Теорията започва с постулиране на съществуването на тъмна материя.
Синоними на постулиране
Антоними на постулиране
Как се пише постулиране
Грешни изписвания: пустулиране, постолиране, постулйране, постулиръне
Чуждица, която следва правописа на източника (postulate) - пише се с о и у.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:postulare
Заемка от латински език (postulare - изисквам), навлязла чрез западноевропейските езици. В научен контекст означава приемане на твърдение без доказателство като основа за по-нататъшни разсъждения.
Употреба
Чести словосъчетания:
- постулиране на принцип
- постулиране на хипотеза
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
