Dumite-BG – онлайн речник за българския език

потайник

[poˈtajnik]

потайник значение:

Какво е потайник? Човек, който крие мислите и действията си; прикрит, затворен човек.

1. (разговорно) Човек, който крие мислите и действията си; прикрит, затворен човек.
2. (ботаника) Род многогодишни паразитни тревисти растения (Lathraea) без хлорофил, които паразитират по корените на дърветата.
Ударение
пота'йник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-тай-ник
Род
мъжки
Мн. число
потайници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на потайник

(разговорно)
  • Той е голям потайник и никога не споделя плановете си.
  • Не очаквах такъв ход от този потайник.
(ботаника)
  • Горският потайник (Lathraea squamaria) цъфти рано напролет в широколистните гори.

Синоними на потайник

Антоними на потайник

Как се пише потайник

Грешни изписвания: потаиник, путайник, потъйник, потайнйк

Думата се пише с й след гласната 'а' (потаен -> потайник).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:потаен
Суфиксално образувание от прилагателното 'потаен' (скрит, таен) с наставката '-ик'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям потайник
  • горски потайник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.