Dumite-BG – онлайн речник за българския език

потвърдителен

[potvɐrˈditɛlɛn]

потвърдителен значение:

Какво е потвърдителен? Който съдържа или изразява потвърждение; който удостоверява истинността на нещо.

1. (общо) Който съдържа или изразява потвърждение; който удостоверява истинността на нещо.
Ударение
потвърдѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пот-вър-ди-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
потвърдителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на потвърдителен

(общо)
  • Получихме потвърдителен отговор на запитването.
  • Тя кимна с глава в потвърдителен знак.

Синоними на потвърдителен

Антоними на потвърдителен

Как се пише потвърдителен

Грешни изписвания: подвърдителен, потвърдителън, путвърдителен, потвардителен, потвърдйтелен
Пише се с т в представката пот- (представка под- съществува, но тук коренът започва с 'т', и по правилото за звучност при представките 'под' + 'твърдя' не е правилната морфология, а е налице асимилация или исторически утвърдена форма 'потвърждавам'). В съвременния език формата е утвърдена с 'т'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:твърд
Образувано от глагола 'потвърдя', който идва от 'твърд'. С наставка '-телен' за качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • потвърдителен отговор
  • потвърдителен имейл
  • потвърдителен жест

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.