Dumite-BG – онлайн речник за българския език

потен

[ˈpɔtɛn]

потен значение:

Какво е потен? Който е покрит с пот, който е изпотен вследствие на физическо усилие, горещина или заболяване.

1. (пряко) Който е покрит с пот, който е изпотен вследствие на физическо усилие, горещина или заболяване.
2. (преносно) Който предизвиква изпотяване; свързан с тежък труд.
3. (медицина) Който се отнася до потта или потните жлези.
Ударение
п'отен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-тен
Род
мъжки
Мн. число
потни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на потен

(пряко)
  • Той се върна от тренировка, целият потен и задъхан.
  • Челото му беше потно от високата температура.
(преносно)
  • Това беше тежка, потна работа на полето.
(медицина)
  • Потните жлези регулират телесната температура.

Антоними на потен

Как се пише потен

Грешни изписвания: потин, путен
В мъжки род единствено число думата завършва на -ен, а не на -ин. 'Е'-то изпада в множествено число (потни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:потъ
Произлиза от съществителното 'пот' + прилагателната наставка '-ен'. Сродна с общославянския корен *potъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • потни жлези
  • потни ръце
  • потна работа

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.