Dumite-BG – онлайн речник за българския език

потоп

[poˈtɔp]

потоп значение:

Какво е потоп? Според Библията и други митологии – грандиозно наводнение, изпратено от Бог като наказание за човешките грехове (Всемирен потоп).

1. (религия) Според Библията и други митологии – грандиозно наводнение, изпратено от Бог като наказание за човешките грехове (Всемирен потоп).
2. (пряко) Голямо, катастрофално наводнение, причинено от проливни дъждове или преливане на водни басейни.
3. (преносно) Обилен, неспирен валеж от дъжд.
Ударение
пото̀п
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-топ
Род
мъжки
Мн. число
потопи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на потоп

(религия)
  • Легендата за Ноевия ковчег и големия потоп присъства в културите на много народи.
(пряко)
  • Селото беше евакуирано заради страшния потоп, който отнесе мостовете.
(преносно)
  • Навън се излива истински потоп, не излизай без чадър.

Как се пише потоп

Грешни изписвания: путоп, Путоп, Потуп
Думата се пише с о в първата сричка. Проверката се прави чрез сродни думи, където ударението пада върху корена, или чрез етимологична справка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:потопъ
Думата има праславянски произход (*potopъ), образувана от префикса *po- и корена *top- (топя, потапям). Сродна с думи в други славянски езици (руски: потоп, сръбски: потоп).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Всемирен потоп
  • дъждовен потоп
  • информационен потоп
Фразеологизми:
  • след нас и потоп

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.