потурчване
[potˈurt͡ʃvanɛ]
потурчване значение:
Какво е потурчване? Процес на насилствено или доброволно приемане на исляма и османските културни обичаи по време на османското владичество.
1. (история) Процес на насилствено или доброволно приемане на исляма и османските културни обичаи по време на османското владичество.
2. (разговорно / преносно) Загубване, попиляване на нещо (вещ, документ) или скриване на нещо така, че да не може да се намери.
- Ударение
- поту̀рчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-турч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- потурчвания
Примери за използване на потурчване
(история)
- Историческите хроники описват случаи на насилствено потурчване в родопския край.
- Потурчването е водело до смяна на името и вярата.
(разговорно / преносно)
- Някъде съм си потурчил очилата и не мога да ги открия цяла сутрин.
- Документите бяха потурчени в архива.
Синоними на потурчване
Антоними на потурчване
Как се пише потурчване
Грешни изписвания: поторчване, путурчване, потурчвъне
Пише се с у, тъй като произлиза от думата 'турчин'.
Етимология
Произход:Български / Турски
Оригинална дума:Türk
Произлиза от глагола 'потурчвам' (по- + турчин/турски + -вам). Исторически термин, свързан с османското владичество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- насилствено потурчване
- потурчване на имот (разг.)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
