похитяване
[poxiˈtʲavɐnɛ]
- Ударение
- похитя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-хи-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- похитявания
Как се пише похитяване
Грешни изписвания: похетяване, пухитяване, похйтяване, похитявъне
Коренът се пише с и (хит-), а наставката е -яване (от глагола похитявам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хытити
От глагола 'похитявам', който произлиза от старобългарското 'хытити' (грабвам, отвличам). Сродно с 'хитър' (първоначално: ловък, бърз).
Употреба
Чести словосъчетания:
- похитяване на самолет
- опит за похитяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
