похитяване

[poxiˈtʲavɐnɛ]

похитяване значение:

Какво е похитяване? Похитяване е действие, при което се взема или отвежда човек против неговата воля, обикновено с цел за откуп или принуда. Похитяването може да се извърши с насилие или заплаха от насилие, и е престъпление, което засяга личната свобода и сигурност на жертвата. Възможно е похитяването да бъде организирано от индивиди или групи, и често е свързано с други криминални дейности. В по-широк смисъл, терминът може да се използва и в контекста на насилствено вземане на нещо, например имущество.

1. Похитяване е действие, при което се взема или отвежда човек против неговата воля, обикновено с цел за откуп или принуда. Похитяването може да се извърши с насилие или заплаха от насилие, и е престъпление, което засяга личната свобода и сигурност на жертвата. Възможно е похитяването да бъде организирано от индивиди или групи, и често е свързано с други криминални дейности. В по-широк смисъл, терминът може да се използва и в контекста на насилствено вземане на нещо, например имущество.

Ударение: похитя̀ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: по-хи-тя-ва-не
Род: среден
Мн. число: похитявания

Докладвай грешка в описанието

Как се пише похитяване

Грешни изписвания: похетяване, пухитяване, похйтяване, похитявъне

Коренът се пише с и (хит-), а наставката е -яване (от глагола похитявам).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:хытити

От глагола 'похитявам', който произлиза от старобългарското 'хытити' (грабвам, отвличам). Сродно с 'хитър' (първоначално: ловък, бърз).

Употреба

Чести словосъчетания:

похитяване на самолет
опит за похитяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.