похищаване
[poxiˈʃtavanɛ]
похищаване значение:
Какво е похищаване? Насилствено отвличане или открадване на човек или ценен предмет.
1. (криминалистика) Насилствено отвличане или открадване на човек или ценен предмет.
- Ударение
- похищ̀аване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-хи-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- похищавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на похищаване
(криминалистика)
- Честите случаи на похищаване на кораби в региона застрашават търговията.
- Опитът за похищаване на самолета беше осуетен.
Синоними на похищаване
Антоними на похищаване
Как се пише похищаване
Грешни изписвания: похиштаване, похищеване, пухищаване, похйщаване, похищъване, похищавъне
Звукосъчетанието щ се пише с една буква. Наставката е -аване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хытити
От глагола 'похищавам' (несвършен вид на 'похитя'). Коренът 'хит-' (грабя, ловя) е сродна с 'хитър'. Формата с 'щ' е резултат от йотацията на 'т' (t-j -> щ) в старобългарския език, запазена и под руско влияние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- похищаване на хора
- опит за похищаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
