Dumite-BG – онлайн речник за българския език

похищение

[poxiˈʃtɛniɛ]

похищение значение:

Какво е похищение? Насилствено и противозаконно отвличане на човек (или отнемане на ценен обект).

1. (право/криминалистика) Насилствено и противозаконно отвличане на човек (или отнемане на ценен обект).
2. (архаично/литературно) Насилствено обладаване на жена; изнасилване.
Ударение
похищѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-хи-ще-ни-е
Род
среден
Мн. число
похищения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на похищение

(право/криминалистика)
  • Полицията разследва похищението на известния бизнесмен.
  • След похищението на самолета, терористите предявиха своите искания.
(архаично/литературно)
  • В старите легенди често се разказва за похищение на девици от змейове.

Антоними на похищение

Как се пише похищение

Грешни изписвания: похиштение, пухищение, похйщение, похищенйе

Думата съдържа буквата щ, която бележи звукосъчетанието 'шт'. Пише се с е след 'щ' и завършва на -ие, характерно за отглаголни съществителни.

Етимология

Произход:Руски/Църковнославянски
Оригинална дума:похитить
Заемка от руски език или църковнославянски, свързана с глагола 'хищя' (грабя, отвличам). Коренът е сродни с думата 'хищник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • похищение на самолет
  • опит за похищение
  • организирано похищение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.