Dumite-BG – онлайн речник за българския език

почесване

[po'tʃɛsvɐnɛ]

почесване значение:

Какво е почесване? Действието, при което човек или животно докосва и разтърква кожата си с нокти или пръсти, за да облекчи сърбеж.

1. (пряко) Действието, при което човек или животно докосва и разтърква кожата си с нокти или пръсти, за да облекчи сърбеж.
2. (преносно) Жест на недоумение, замисляне или колебание (често по главата/врата).
Ударение
почѐсване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-чес-ва-не
Род
среден
Мн. число
почесвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на почесване

(пряко)
  • Кучето реагираше на почесването зад ушите с доволно мърдане на опашка.
  • Това нервно почесване по носа издаваше притеснението му.
(преносно)
  • След дълго почесване по врата, майсторът най-накрая каза цената.

Синоними на почесване

Как се пише почесване

Грешни изписвания: почвамне, почесвъне, пучесване
Думата се пише с е в корена (чес), проверка с чеша. Окончанието за отглаголни съществителни от този тип е -ане.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чесати
Произлиза от глагола 'почесвам'/'почесвам се', който е дериват на старобългарския глагол 'чесати' (чеша) с представка 'по-', индикираща еднократност или кратка продължителност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • почесване по главата
  • нервно почесване
  • блажено почесване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.