правдолюбив
[prɐvdoljuˈbiv]
правдолюбив значение:
Какво е правдолюбив? Който обича правдата и справедливостта; честен, справедливен.
1. (етика) Който обича правдата и справедливостта; честен, справедливен.
- Ударение
- правдолюбѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- прав-до-лю-бив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- правдолюбиви
Примери за използване на правдолюбив
(етика)
- Той беше известен като правдолюбив съдия, неподвластен на корупция.
- Българският народ е трудолюбив и правдолюбив.
Синоними на правдолюбив
Антоними на правдолюбив
Как се пише правдолюбив
Грешни изписвания: правдо-любив, правдалюбив, пръвдолюбив, правдулюбив, правдолюбйв
Сложните прилагателни имена се пишат слято, когато са образувани от подчинени основи (обичащ правдата). Съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правьда + любити
Сложна дума, съставена от основите на 'правда' (истина, справедливост) и 'любя' (обичам), свързани със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правдолюбив човек
- правдолюбив характер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
