правдолюбие
[prɐvdolʲuˈbiɛ]
- Ударение
- правдолю̀бие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- прав-до-лю-би-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Как се пише правдолюбие
Грешни изписвания: правдолюбие, правдулюбие, пръвдолюбие, правдолюбйе
Съединителната гласна при сложни думи в този случай е 'о' (правд-о-любие).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правьда + любие
Сложна дума, съставена от основите на 'правда' (истина, справедливост) и глагола 'любити' (обичам). Вероятно калка от гръцки образец.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изключително правдолюбие
- чувство за правдолюбие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
