праведница
[ˈpravɛdnit͡sɐ]
праведница значение:
Какво е праведница? Жена, която води безгрешен, честен и морално извисен живот; светица или дълбоко вярваща и добродетелна жена.
1. (религия/етика) Жена, която води безгрешен, честен и морално извисен живот; светица или дълбоко вярваща и добродетелна жена.
- Ударение
- пра̀ведница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пра-вед-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- праведници
Примери за използване на праведница
(религия/етика)
- Всички в селото я смятаха за праведница заради добрините ѝ.
- Тя живееше като праведница, отдадена на молитви и пост.
Синоними на праведница
Антоними на праведница
Как се пише праведница
Грешни изписвания: правидница, праведницъ, пръведница, праведнйца
Пише се с е след 'в' (от праведен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правьдьнъ
Произлиза от прилагателното 'праведен', с наставка за женски род '-ица'. Коренът е свързан с 'правда'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
