правичък
[ˈpravit͡ʃɐk]
правичък значение:
Какво е правичък? Умалително или гальовно за 'прав' (изправен, некрив). Използва се за подчертаване, че нещо е идеално право или симпатично изправено.
1. (разговорно) Умалително или гальовно за 'прав' (изправен, некрив). Използва се за подчертаване, че нещо е идеално право или симпатично изправено.
2. (преносно) Който казва истината, който не греши (с оттенок на интимност или снизхождение).
- Ударение
- пра̀вичък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пра-ви-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- правички
Примери за използване на правичък
(разговорно)
- Детето стоеше правичко до стола.
- Начертай една правичка линия тук.
(преносно)
- Хайде, бъди си правичък, не лъжи.
Антоними на правичък
Как се пише правичък
Грешни изписвания: правичак, пръвичък, правйчък
Прилагателното завършва на наставката -ичък. В мъжки род единствено число се пише с ъ (правичък), а не с 'а'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прав
Умалителна форма на прилагателното 'прав', образувана с наставката '-ичък', придаваща оттенок на смекчаване, симпатия или усилване на качеството.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
