право
[ˈpravo]
право значение:
Какво е право? Система от общозадължителни социални норми, установени или санкционирани от държавата, които регулират обществените отношения.
1. (юридическа наука) Система от общозадължителни социални норми, установени или санкционирани от държавата, които регулират обществените отношения.
2. (общо) Призната и гарантирана от закона или морала възможност на лице да извършва определени действия.
3. (наречие) Директно, без отклонения; направо.
- Ударение
- пра̀во
- Част на речта
- съществително име, наречие
- Сричкоделение
- пра-во
- Род
- среден
- Мн. число
- права
Примери за използване на право
(юридическа наука)
- Той следва право в Софийския университет.
- Римското право е основата на съвременната юридическа система.
(общо)
- Всеки гражданин има право на глас.
- Защитавам си правата.
(наречие)
- Върви право напред и не се обръщай.
- Гледай ме право в очите.
Синоними на право
Антоними на право
Как се пише право
Грешни изписвания: Пръво, Праву
Думата се пише с а в корена. При членуване в единствено число (среден род) се добавя определителният член -то: правото.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Наследствена дума от праславянския корен *pravъ (прав, истински, правилен). Сродна с латинското 'probus' и санскритското 'prabhus'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наказателно право
- гражданско право
- право на избор
- човешки права
Фразеологизми:
- имам пълното право
- с пълно право
- право куме в очи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
