Енциклопедия на българския език

право-

[ˈpravo]

право- значение:

Какво е право-? Първа съставка на сложни думи със значение: 1. Който е прав, изправен, некрив (геометрично). 2. Който е правилен, истински, ортодоксален. 3. Свързан с правото и законите.

1. (словообразуване) Първа съставка на сложни думи със значение: 1. Който е прав, изправен, некрив (геометрично). 2. Който е правилен, истински, ортодоксален. 3. Свързан с правото и законите.
Ударение
пра̀во-
Част на речта
неопределима част на речта, частица
Сричкоделение
пра-во
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на право-

(словообразуване)
  • Правоъгълник (прав ъгъл).
  • Православие (правилна слава/вяра).
  • Правосъдие (съдене според правото).

Антоними на право-

Как се пише право-

Грешни изписвания: пръво-, праву-
Като първа съставка на сложни думи се пише слято с втората основа (напр. правопис, праволинеен). Свързващата гласна е -о-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:прав
Словообразувателна основа (първа съставка на сложни думи), произлизаща от прилагателното 'прав'.