правоотношение
[pravootnoˈʃɛniɛ]
правоотношение значение:
Какво е правоотношение? Охранявана от държавата връзка между правни субекти, която възниква въз основа на правна норма и се характеризира с наличието на субективни права и юридически задължения.
1. (право) Охранявана от държавата връзка между правни субекти, която възниква въз основа на правна норма и се характеризира с наличието на субективни права и юридически задължения.
- Ударение
- правоотношѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пра-во-от-но-ше-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- правоотношения
Примери за използване на правоотношение
(право)
- Трудовото правоотношение възниква с подписването на договора.
- Страните влязоха в гражданско правоотношение по повод на имота.
Синоними на правоотношение
Как се пише правоотношение
Грешни изписвания: право-отношение, правотношение, пръвоотношение, правуотношение, правоутношение, правоотнушение, правоотношенйе
Сложна дума, която се пише слято. Двете гласни о в средата на думата се запазват (правоотношение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:право + отношение
Калка (буквален превод) на юридически термини от немски (Rechtsverhältnis) или руски (правоотношение), съставена от 'право' и 'отношение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- трудово правоотношение
- гражданско правоотношение
- административно правоотношение
- прекратяване на правоотношение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
