правота
[prɐvoˈta]
правота значение:
Какво е правота? Качество на това, което е вярно, истинно или справедливо; състояние на човек, който има право.
1. (абстрактно) Качество на това, което е вярно, истинно или справедливо; състояние на човек, който има право.
- Ударение
- правота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пра-во-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на правота
(абстрактно)
- Времето доказа неговата правота.
- Тя защитаваше своята правота с непоклатими аргументи.
Синоними на правота
Как се пише правота
Грешни изписвания: правута, пръвота
Думата се пише с о в наставката -ота (характерна за съществителни като доброта, красота, самота).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прав
Произлиза от прилагателното 'прав' + наставката за абстрактни съществителни '-ота'. Коренът е общославянски *pravъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- историческа правота
- убеден в своята правота
- доказвам правотата си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
