прахан
[ˈpraxɐn]
прахан значение:
Какво е прахан? Леснозапалимо вещество, приготвяно от дървесна гъба, което се използва за палене на огън чрез огниво (в миналото).
1. (бита) Леснозапалимо вещество, приготвяно от дървесна гъба, което се използва за палене на огън чрез огниво (в миналото).
2. (ботаника) Самата дървесна гъба (Fomes fomentarius), от която се приготвя това вещество.
3. (преносно) Нещо много сухо, което лесно гори.
- Ударение
- пра̀хан
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пра-хан
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на прахан
(бита)
- Дядото извади огнивото и удари камъка, за да подпали сухата прахан.
- Миришеше на изгоряла прахан.
(ботаника)
- Върху стария бук беше израснала огромна прахан.
(преносно)
- Тревата беше станала на прахан от сушата.
Синоними на прахан
Как се пише прахан
Грешни изписвания: прахън, пръхан
Думата се пише с 'а' във втората сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:праханъ
Свързана е с думата 'прах'. Първоначално означава разпадаща се на прах дървесина или гъба.
Употреба
Чести словосъчетания:
- суха прахан
- паля прахан
Фразеологизми:
- ставам на прахан
- горя като прахан
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
