привичен
[pri'vit͡ʃɛn]
привичен значение:
Какво е привичен? Който е станал навик; обичаен, свойствен за някого поради честа употреба или повторение.
1. (пряко) Който е станал навик; обичаен, свойствен за някого поради честа употреба или повторение.
- Ударение
- привѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- при-ви-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- привични
Примери за използване на привичен
(пряко)
- Той се зае с работата с привичната си енергия.
- Вървеше по привичния маршрут към дома.
Синоними на привичен
Антоними на привичен
Как се пише привичен
Грешни изписвания: превичен, прйвичен, привйчен
Представката е „при-“ (изразява приближаване или присъединяване към навик), а не „пре-“.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:привычный / викъ
Вероятно заемка от руски (привычный), свързана с корена 'вик' (уча се, свиквам) и 'навик'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- привичен жест
- привична среда
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
