привичност
[priˈvit͡ʃnost]
привичност значение:
Какво е привичност? Качеството или състоянието на нещо да бъде познато, обичайно, станало навик или рутина.
1. (абстрактно) Качеството или състоянието на нещо да бъде познато, обичайно, станало навик или рутина.
- Ударение
- привѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-вич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на привичност
(абстрактно)
- Привичността на ежедневието му даваше чувство за сигурност.
- Тя вършеше работата си с някаква автоматична привичност.
Синоними на привичност
Антоними на привичност
Как се пише привичност
Грешни изписвания: превичност, прйвичност, привйчност, привичнуст
Пише се с и в представката (при-) и в корена (вич-), сродно с 'навик', 'свикна'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:навик
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'привичен' с наставка '-ост'. 'Привичен' произлиза от глагола 'привикна' (свикна).
Употреба
Чести словосъчетания:
- измамна привичност
- чувство за привичност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
