Енциклопедия на българския език

придружител

[pridroˈʒitɛɫ]
Ударение
придружѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-дру-жи-тел
Род
мъжки
Мн. число
придружители
Докладвай грешка в описанието

Как се пише придружител

Думата се изписва с представка при- и коренна гласна у.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:придружа
Произлиза от глагола 'придружа' (да вървя с някого, да правя компания) + наставка '-тел' за лице, извършващо действието. Коренът е общославянски 'друг' (приятел, спътник).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълнолетен придружител
  • личен придружител
  • без придружител