приемничество
[priˈɛmnitʃɛstvo]
приемничество значение:
Какво е приемничество? Връзка между явления, при която новото продължава или наследява елементи от старото; последователност, континуитет.
1. (общо) Връзка между явления, при която новото продължава или наследява елементи от старото; последователност, континуитет.
- Ударение
- приѐмничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-ем-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- приемничества
Примери за използване на приемничество
(общо)
- В българската литература се наблюдава ясно приемничество между поколенията творци.
- Запазването на традициите изисква приемничество.
Синоними на приемничество
Антоними на приемничество
Как се пише приемничество
Грешни изписвания: преемничество, приямничество, прйемничество, приемнйчество, приемничеству
Пише се с и (от приемам) и променливо е (прием - приемник). Наставката е -ество.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:приемник
Образувано от 'приемник' (този, който приема/наследява нещо) + наставка '-ество' (вариант на -ство). Коренът е свързан с глагола 'приемам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- културно приемничество
- историческо приемничество
- осигурявам приемничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
