Dumite-BG – онлайн речник за българския език

приказлив

[prikɐzˈlif]
Ударение
приказли'в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
при-каз-лив
Род
мъжки
Мн. число
приказливи
Докладвай грешка в описанието

Как се пише приказлив

Грешни изписвания: прикъзлив, приказлиф, прйказлив, приказлйв

Думата завършва на звучния съгласен в, който при изговор се обеззвучава до 'ф', но при проверка с формата за ж.р. (приказлива) се чува ясно.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:приказвам
Произлиза от глагола 'приказвам' (говоря) + наставка за качество '-лив'. Коренът е свързан със старобългарското *kazati (казвам/показвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приказлив човек
  • приказлив съсед

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.