Dumite-BG – онлайн речник за българския език

приказливец

[prikɐzˈlivɛt͡s]

приказливец значение:

Какво е приказливец? Човек, който обича да говори много; словоохотлив човек.

1. (общо) Човек, който обича да говори много; словоохотлив човек.
Ударение
приказлѝвец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-каз-ли-вец
Род
мъжки
Мн. число
приказливци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приказливец

(общо)
  • Старият приказливец не спираше да разказва истории от младостта си.
  • Той е голям приказливец и често издава тайни без да иска.

Антоними на приказливец

Как се пише приказливец

Грешни изписвания: преказливец, прйказливец, прикъзливец, приказлйвец
Думата се пише с и в представката при- и с а в корена каз. Завършва на -ец.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:приказлив
Субстантивирано прилагателно 'приказлив' (от 'приказка'/'приказвам') + наставка за деятел от мъжки род '-ец'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям приказливец
  • досаден приказливец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.