Dumite-BG – онлайн речник за българския език

прилагателен

[prilɐˈɡatɛlɛn]

прилагателен значение:

Какво е прилагателен? Който се отнася до частта на речта, означаваща признак на предмета.

1. (граматика) Който се отнася до частта на речта, означаваща признак на предмета.
2. (рядко/остаряло) Който служи за прилагане, за осъществяване на нещо (приложен).
Ударение
прилага̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
при-ла-га-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
прилагателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прилагателен

(граматика)
  • Прилагателно име.
  • Учим за прилагателните форми в езика.
(рядко/остаряло)
  • Прилагателни мерки.

Синоними на прилагателен

Как се пише прилагателен

Грешни изписвания: прелагателен, прйлагателен, прилъгателен, прилагътелен
Пише се с и в представката (при-) и с а в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:прилагам
Калка (буквален превод) на латинския термин 'adjectivum' (прибавен) или образувано от българския глагол 'прилагам' с наставка '-телен'. Свързано е с идеята за нещо, което се прибавя/прилага към друго (съществителното).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прилагателно име

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.