прилютея
[priʎoˈtɛjɐ]
прилютея значение:
Какво е прилютея? Започва да ми люти; усещам парене в очите, носа или гърлото (обикновено безлично: прилютее ми).
1. (сетивно възприятие) Започва да ми люти; усещам парене в очите, носа или гърлото (обикновено безлично: прилютее ми).
2. (преносно) Ставам раздразнителен или рязък (рядка употреба).
- Ударение
- прилюте́я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- при-лю-те-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на прилютея
(сетивно възприятие)
- От дима на огъня ми прилютя на очите.
- Хапна чушката и веднага му прилютя.
(преносно)
- Като чу обидата, гласът му прилютя.
Как се пише прилютея
Грешни изписвания: прелютея, прйлютея
Пише се с и в представката при-, тъй като означава доближаване/досег на усещането.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лют
От прилагателното 'лют', наставка '-ея' и представка 'при-', указваща досег или начало на усещане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прилютя ми на очите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
