Dumite-BG – онлайн речник за българския език

припадничав

[priˈpadnit͡ʃɐf]

припадничав значение:

Какво е припадничав? Който често получава припадъци; който е склонен към припадане.

1. (медицина/разговорно) Който често получава припадъци; който е склонен към припадане.
2. (преносно) Който изглежда болезнено, немощно.
Ударение
припа̀дничав
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
при-пад-ни-чав
Род
мъжки
Мн. число
припадничави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на припадничав

(медицина/разговорно)
  • Припадничавото дете се нуждаеше от постоянни грижи.
  • Тя беше слаба и припадничава жена.
(преносно)
  • Имаше припадничав вид след дългото боледуване.

Синоними на припадничав

Антоними на припадничав

Как се пише припадничав

Грешни изписвания: препадничав, припадничев, прйпадничав, припъдничав, припаднйчав, припадничъв
Думата се изписва с и в представката при- и в наставката -ичав.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:припадък
Произлиза от съществителното 'припадък' (състояние на загуба на съзнание) с наставка за прилагателно име '-ав' или '-ичав', указваща склонност към дадено състояние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • припадничава жена
  • припадничав вид

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.